Проверки на времето
Далече сред изгубеното минало
изтлява тихо звездният покров.
Загубва смисъл думичката "винаги".
Но вярвам в безусловната любов.
Не вярвам в неподкупното всевластие,
в миражите на бъдния прогрес,
в пасивното премъдро безучастие,
зависимо от нечий интерес.
Не вярвам в прекомерното ласкателство,
че дума от клеветник не боли.
Но вярвам в безрезервното приятелство,
щом в него няма користни сълзи.
Не вярвам в непотърсеното щастие,
в изречените искрени лъжи.
Но търся лек за чуждото нещастие,
за болките в човешките души.
Не бих повярвал даже и в куршума,
изстрелян в мен, докато прокърви.
Но вярвам в теб, любов! Дори без думи
ти носиш обич, вяра и мечти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
