dreamsinrhymes (dreamsinrhymes)
22 113
22 июн. 2017 г., 08:58

Прояснение 

  Поэзия » Другая
736 0 3

Свещта догаря леко. Сякаш е живот.

Разпръсква с пламъка си златни дни,

но сляпа съм пред тихия напевен зов,

повярвала във вечното ни „аз и ти“.

 

Свещта разлива се в болка по ръката,

със восъка си парещ мъката втвърдява.

„Догарям!“ - блъскат мислите зората.

А черна котка в краката се е свряла...

 

И в сенките на жълтеникавия пламък,

дочуваш стонове далечни на знамение.

И тръгваш си... А твоят вечен камък

остава като лек за слепия в страдание.

 

И ялов бе цветът на котката разделна,

видях я да броди по стръмното на кея.

Това бе мойта слепота, за да прогледна, 

че всеки ден ми носи светлина от рая...

© dreamsinrhymes Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??