Прояснение
Свещта догаря леко. Сякаш е живот.
Разпръсква с пламъка си златни дни,
но сляпа съм пред тихия напевен зов,
повярвала във вечното ни „аз и ти“.
Свещта разлива се в болка по ръката,
със восъка си парещ мъката втвърдява.
„Догарям!“ - блъскат мислите зората.
А черна котка в краката се е свряла...
И в сенките на жълтеникавия пламък,
дочуваш стонове далечни на знамение.
И тръгваш си... А твоят вечен камък
остава като лек за слепия в страдание.
И ялов бе цветът на котката разделна,
видях я да броди по стръмното на кея.
Това бе мойта слепота, за да прогледна,
че всеки ден ми носи светлина от рая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© dreamsinrhymes Всички права запазени
