22.06.2017 г., 8:58

Прояснение

1.2K 0 3

Свещта догаря леко. Сякаш е живот.

Разпръсква с пламъка си златни дни,

но сляпа съм пред тихия напевен зов,

повярвала във вечното ни „аз и ти“.

 

Свещта разлива се в болка по ръката,

със восъка си парещ мъката втвърдява.

„Догарям!“ - блъскат мислите зората.

А черна котка в краката се е свряла...

 

И в сенките на жълтеникавия пламък,

дочуваш стонове далечни на знамение.

И тръгваш си... А твоят вечен камък

остава като лек за слепия в страдание.

 

И ялов бе цветът на котката разделна,

видях я да броди по стръмното на кея.

Това бе мойта слепота, за да прогледна, 

че всеки ден ми носи светлина от рая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© dreamsinrhymes Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...