Прозаично
В пространствата заключени, в мълчания.
От мигове с отдавнашни събития.
Завръщат се на стъпки времена обичащи,
с които моите сънища са се забравили -
било е просто от насищане.
В очите, сините на твоето обвързване,
редуват се с целувката на ангел,
стенания, не само страст излъчващи.
Любов и вярност са били в обричане,
а днес напомнят само с виещо безмълвие.
В пустеещи усмивки заличават се
и думите със жестове от прозаичност.
Сега са спотаени в мислите,обръгващо,
и са наситени в колорита на отдаденост.
Без дим на кладата горим си раните
с едничката надежда да има връщане.
А в живота сме нанизали видения,
от които сме се молили да няма тръгване.
Сега рисуваме картините си опрощаващо,
и споменно се търсим все тъй очакващо.
Таня Кирилова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
