Прозаично за нежни неща

6 нояб. 2013 г., 21:00

Поэзия » Философская

5.0 (51)

3131 11 57

Защо гладуваш, бедна ми душа? -
Рожден ден имам, сядай на софрата!
Със свойте тъжни празнични блюда
виж как поет гощава си душата:
ще ти приготвя супа от лъжа,
притоплена в приятелските длани,
подправена със ревност в обичта
и люто зрънце гняв към верността ми;
ще ти сервирам с купчинка мечти
салата от изгубени надежди,
соленичка от многото сълзи
в избодени очи под черни вежди; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Ловни пътеки
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
21 век

Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »