Прозаично за нежни неща
Защо гладуваш, бедна ми душа? -
Рожден ден имам, сядай на софрата!
Със свойте тъжни празнични блюда
виж как поет гощава си душата:
ще ти приготвя супа от лъжа,
притоплена в приятелските длани,
подправена със ревност в обичта
и люто зрънце гняв към верността ми;
ще ти сервирам с купчинка мечти
салата от изгубени надежди,
соленичка от многото сълзи
в избодени очи под черни вежди;
от фурната на жаркото сърце
ще ти извадя баница изстинала.
Без нож и вилица, вземи с ръце -
сами сме, сякаш празникът е минало.
На масата сме само аз и ти,
седни, недей така да се наказваш!
Хапни от всичко, даже да горчи,
не се храни със своята омраза!
От чашата със мен до дъно пий,
дано такава пак да те открия!
Студено ми е. Тука остани,
със твойта топлина да се завия...
© Кети Рашева All rights reserved.
