Прозорецът
Прозорецът е мойто огледало,
прозорецът е моята съдба,
и всеки път, когато гледам хората отгоре,
аз виждам тяхната тъга.
Прозорецът е моето начало.
Деня посрещам с радост аз една,
да видя слънцето в небето
и да полетя.
Прозорецът е моята тъга -
отражение на моята съдба;
И тягостно мъглата през деня
нахлува в моята душа
и причинява само болка и тъга.
Не искам вече да стоя затворена
във своя собствен свят.
Не искам вече да стоя
пред мойто „огледало”.
Желая само да излезна
и да посрещна нов деня.
Искам само да забравя
своята тъга,
И когато късно вечерта
погледна през прозореца,
да видя своята изгряваща звезда.
© Цветана Стоянова Все права защищены