Jun 10, 2009, 10:09 PM

Прозорецът 

  Poetry » Other
576 0 0

 

 

 

Прозорецът

 

 

 

Прозорецът е мойто огледало,

прозорецът е моята съдба,

и всеки път, когато гледам хората отгоре,

аз виждам тяхната тъга.

Прозорецът е моето начало.

Деня посрещам с радост аз една,

да видя слънцето в небето

и да полетя.

Прозорецът е моята тъга -

отражение на моята съдба;

И тягостно мъглата през деня

нахлува в моята душа

и причинява само болка и тъга.

Не искам вече да стоя затворена

във своя собствен свят.

Не искам вече да стоя

пред мойто „огледало”.

Желая само да излезна

и да посрещна нов деня.

Искам само да забравя

своята тъга,

И когато късно вечерта

погледна през прозореца,

да видя своята изгряваща звезда.

© Цветана Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??