10.06.2009 г., 22:09

Прозорецът

736 0 0

 

 

 

Прозорецът

 

 

 

Прозорецът е мойто огледало,

прозорецът е моята съдба,

и всеки път, когато гледам хората отгоре,

аз виждам тяхната тъга.

Прозорецът е моето начало.

Деня посрещам с радост аз една,

да видя слънцето в небето

и да полетя.

Прозорецът е моята тъга -

отражение на моята съдба;

И тягостно мъглата през деня

нахлува в моята душа

и причинява само болка и тъга.

Не искам вече да стоя затворена

във своя собствен свят.

Не искам вече да стоя

пред мойто „огледало”.

Желая само да излезна

и да посрещна нов деня.

Искам само да забравя

своята тъга,

И когато късно вечерта

погледна през прозореца,

да видя своята изгряваща звезда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветана Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...