28 авг. 2013 г., 21:20

Прозорецът на любовта

739 0 0

... Но тя е красива със свойта простота
и същевременно толкова свенлива,
но не за мен и не за любовта,
а защото, да, защото е красива.

Тя е велика с чувствата, обича...
и не прилича на никоя друга,
а единствено на мене тя прилича,
съвсем обикновена, но е чудо!

Любовта е чувство на безвремие,
а времето е ключ към сънища,
в които тя със балдахин от ветрове
и свойто тяло
осветява кътчета от бъдеще,
в чиято цялост
е вечната -
тя...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маломир Стръков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...