Aug 28, 2013, 9:20 PM

Прозорецът на любовта

  Poetry » Love
737 0 0

... Но тя е красива със свойта простота
и същевременно толкова свенлива,
но не за мен и не за любовта,
а защото, да, защото е красива.

Тя е велика с чувствата, обича...
и не прилича на никоя друга,
а единствено на мене тя прилича,
съвсем обикновена, но е чудо!

Любовта е чувство на безвремие,
а времето е ключ към сънища,
в които тя със балдахин от ветрове
и свойто тяло
осветява кътчета от бъдеще,
в чиято цялост
е вечната -
тя...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...