Aug 28, 2013, 9:20 PM

Прозорецът на любовта

  Poetry » Love
741 0 0

... Но тя е красива със свойта простота
и същевременно толкова свенлива,
но не за мен и не за любовта,
а защото, да, защото е красива.

Тя е велика с чувствата, обича...
и не прилича на никоя друга,
а единствено на мене тя прилича,
съвсем обикновена, но е чудо!

Любовта е чувство на безвремие,
а времето е ключ към сънища,
в които тя със балдахин от ветрове
и свойто тяло
осветява кътчета от бъдеще,
в чиято цялост
е вечната -
тя...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...