Прозрачно
Със струните на първите лъчи,
прозрачен, лек, минава ден.
От снежните лехи -
новородена прелест с пръстчета зелени.
Не ме е страх без въздух,
защото те видях и тук.
Ден, който не минава.
Облечен с риза на каре,
със зеленина и пясък,
усмихнат, светещ, жив...
приличаш на море.
Не ме е страх.
Посоките са точка в нас,
а твоят смях е вечен.
Който се е взирал
сам в морето
е разгадал, че няма време.
Вълните са писма, които пишем
и после плуваме.
Не можем да потънем.
Раздялата не съществува,
където има корен,
пръст и светлина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Минева Все права защищены
