Liliesofthevalley (Лилия Минева)
40 30
13 июн. 2021 г., 13:18

Прозрачно 

  Поэзия
366 1 3

Със струните на първите лъчи,

прозрачен, лек, минава ден.

От снежните лехи -

новородена прелест с пръстчета зелени.

Не ме е страх без въздух,

защото те видях и тук.

Ден, който не минава.

Облечен с риза на каре,

със зеленина и пясък,

усмихнат, светещ, жив...

приличаш на море.

Не ме е страх.

Посоките са точка в нас,

а твоят смях е вечен.

Който се е взирал

сам в морето

е разгадал, че няма време.

Вълните са писма, които пишем

и после плуваме.

Не можем да потънем.

Раздялата не съществува,

където има корен,

пръст и светлина.

© Лилия Минева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??