Прозрачност
Да бях смирен!
О, само ако бях,
бих сетил сладостта да бъда никой
и в мрака на прогледналия страх
бих молил Бог да спре да ме повдига.
Какво съм аз?
Поклонник на пръстта.
Обувки изпълзели насред пътя.
Ще мине зъзнещ скитник покрай тях,
от топлите си сънища пропъден.
Ще види, че го чакат като брат
и връзките ще върже коленичил.
О, светло-озарена благодат,
проходилият в теб не е самичък.
Проходилият в теб ще полети
и птиците ще чуе как се молят.
А моите разнищени следи
в земята ще ехтят:
"Да бъде волята ти!"
Защото този скитник ти е син,
намерил те над всичките заблуди
и неговите радостни сълзи
от облака ще ваят светло чудо.
А аз съм никой. Капка от дъжда.
И името ти трия като плача.
Да бях смирен, навярно бих видял,
че то е всичко, само че прозрачно.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
