11 апр. 2008 г., 23:44

Прозрение

877 0 9

Омръзна ми да чувам често думите:
Честито, с тоз мъж имаш ти късмет.
И всички да ми казват колко умен е
и работлив, и въздържател, и напет.

 

Защо късметът, мислят, че е важен?
Аз знам, не тото с джакпот е бракът.
Мен, ако питате, поглед е по-нужен,
един ясен взор, за да "хванеш влака".

 

Не стига късмет само, трябват и очи,
ето, аз моите добре отворени държах.
Само че сега друго в главата ми звучи:
И той, ако е гледал, жена да му не бях.

(а)

12.03.2008г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Честито!"
    Нищо, че ти е омръзнало, от още един поздрав няма да го загърбиш.
    Напротив, сигурно е, че честитките те гъделичкат за правилния избор!
    Късметлийка!
  • Много настроение и усмивки!
    )
  • То... може да се спори кой всъщност е изкарал късмета... Но и да гледаш и да не гледаш се оказва все равно...
  • хаххах права си!
    Чудесно е
  • Благодаря ви за прочита и коментарите.
    Определено самоирония не ми липсва и то много основателна.
    А колкото за акростиха - вдъхновен бе от конкурса "Очи за себе си", затова и посланието е такова.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...