1 нояб. 2019 г., 20:11

Прозрение

1.1K 9 30

И императорите римски

когато са се връщали от бойното поле

са снемали от себе си доспехи тежки

и чели в свойто ложе проза,стихове.

Нерон запали Рим,за да го възпее

на Клавдий хрониките тръгнаха към вечността

в тях Месалина за грешната любов копнее

описано е всичко чрез стиха.

Без стиховете няма Троя

на красивата Елена прелестта

на Омир боговете и Ахил героя

на Одисей съдбата,на Парис любовта.

Без стиха не би била открита

песента прекрасна на Орфея

за Адът в който беше Евридика

готов да слезе в него бе за нея.

Стихове Ромео шепнеше на Жулиета

а Дон Жоан пленяваше жените

с тях Байрон покори сърцата

Петрарка предизвикваше съдбите.

Стиховете са безбрежна огнена стихия

любовта разпалва ги,омразата гаси ги

във вечността остават,това е орисия

в душата ли се вмъкнат,остави ги!

 

Ноември,2019г

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Албена,мнението ти е винаги важно за мен.Винаги съм искал да напиша нещо значимо в защита на поезията.Благодаря ти!
  • Ангеле,поздрав и на теб.Пиши,душата го иска,Приятелю!
  • Вярно прозрение, хубав замисъл и реализация!
    Поздравления, Гавраиле!
  • Силно и вярно,поздравления,Приятелю!!!
  • Ели,поезията дори написана с клиновидни знаци на глинена плочка пак остава във вечността защото тя е следата на човешката душевност.
    Благодаря ти!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...