1.11.2019 г., 20:11

Прозрение

1.1K 9 30

И императорите римски

когато са се връщали от бойното поле

са снемали от себе си доспехи тежки

и чели в свойто ложе проза,стихове.

Нерон запали Рим,за да го възпее

на Клавдий хрониките тръгнаха към вечността

в тях Месалина за грешната любов копнее

описано е всичко чрез стиха.

Без стиховете няма Троя

на красивата Елена прелестта

на Омир боговете и Ахил героя

на Одисей съдбата,на Парис любовта.

Без стиха не би била открита

песента прекрасна на Орфея

за Адът в който беше Евридика

готов да слезе в него бе за нея.

Стихове Ромео шепнеше на Жулиета

а Дон Жоан пленяваше жените

с тях Байрон покори сърцата

Петрарка предизвикваше съдбите.

Стиховете са безбрежна огнена стихия

любовта разпалва ги,омразата гаси ги

във вечността остават,това е орисия

в душата ли се вмъкнат,остави ги!

 

Ноември,2019г

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Албена,мнението ти е винаги важно за мен.Винаги съм искал да напиша нещо значимо в защита на поезията.Благодаря ти!
  • Ангеле,поздрав и на теб.Пиши,душата го иска,Приятелю!
  • Вярно прозрение, хубав замисъл и реализация!
    Поздравления, Гавраиле!
  • Силно и вярно,поздравления,Приятелю!!!
  • Ели,поезията дори написана с клиновидни знаци на глинена плочка пак остава във вечността защото тя е следата на човешката душевност.
    Благодаря ти!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...