Прозрение
И императорите римски
когато са се връщали от бойното поле
са снемали от себе си доспехи тежки
и чели в свойто ложе проза,стихове.
Нерон запали Рим,за да го възпее
на Клавдий хрониките тръгнаха към вечността
в тях Месалина за грешната любов копнее
описано е всичко чрез стиха.
Без стиховете няма Троя
на красивата Елена прелестта
на Омир боговете и Ахил героя
на Одисей съдбата,на Парис любовта.
Без стиха не би била открита
песента прекрасна на Орфея
за Адът в който беше Евридика
готов да слезе в него бе за нея.
Стихове Ромео шепнеше на Жулиета
а Дон Жоан пленяваше жените
с тях Байрон покори сърцата
Петрарка предизвикваше съдбите.
Стиховете са безбрежна огнена стихия
любовта разпалва ги,омразата гаси ги
във вечността остават,това е орисия
в душата ли се вмъкнат,остави ги!
Ноември,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
