18 авг. 2007 г., 15:17

ПРОЗРЕНИЕ

822 0 7
 

Свивам се във ъгъла и плача -

Виновна съм за мойта неудача,

Виновна, че съм толкова наивна,

Но чиста и като дете невинна.

Готова съм на всичко да се радвам,

Способна съм и на врага да вярвам.

Обичам да живея със мечтата,

Че мога да убия самотата.

Тя е много силна, ще ме изяде,

Като в паяжина ще ме оплете.

Не мога да си мисля, че ще я надвия

Със малка порция "сълзи и ракия."

Надеждата и вярата  вече ги няма

Разбрах, че светът се крепи на измама.

Не ми е присъщо да лижа и мажа,

Не мога дори и бълхата да смажа.

Към всички изпитвах обич голяма,

 Вярвах на всички, но щракна капана.

  Тогава разбрах, че живота е игра,

която се играе без правила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...