18 авг. 2007 г., 15:17

ПРОЗРЕНИЕ 

  Поэзия
619 0 7
 

Свивам се във ъгъла и плача -

Виновна съм за мойта неудача,

Виновна, че съм толкова наивна,

Но чиста и като дете невинна.

Готова съм на всичко да се радвам,

Способна съм и на врага да вярвам.

Обичам да живея със мечтата,

Че мога да убия самотата.

Тя е много силна, ще ме изяде,

Като в паяжина ще ме оплете.

Не мога да си мисля, че ще я надвия

Със малка порция "сълзи и ракия."

Надеждата и вярата  вече ги няма

Разбрах, че светът се крепи на измама.

Не ми е присъщо да лижа и мажа,

Не мога дори и бълхата да смажа.

Към всички изпитвах обич голяма,

 Вярвах на всички, но щракна капана.

  Тогава разбрах, че живота е игра,

която се играе без правила.

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??