23 февр. 2008 г., 15:32

Прозрение

858 0 2
 

В борбата си за власт, пари и кариера,

да не забравяме съвсем,

че всяко утре става вчера

и всеки бъдещ - скоро е минал проблем.

Да не забравяме, че покрай нас остават

верният поглед, нежното рамо,

които ще ни окриляват,

ако сме наблизо само.

Да не забравяме и да не се заричаме

във всеки критичeн момент.

Важно е да си прощаваме

 и да се обичаме.

С усмивка да се срещаме,

да си говорим със очи,

без думи да разказваме,

когато ни горчи.

Да бъдем свежи, истински

и това да ни личи.

С ръцете си да топлим

нечия ръка

и до сетната година

да сме влюбени така!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люска Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...