Feb 23, 2008, 3:32 PM

Прозрение

  Poetry
866 0 2
 

В борбата си за власт, пари и кариера,

да не забравяме съвсем,

че всяко утре става вчера

и всеки бъдещ - скоро е минал проблем.

Да не забравяме, че покрай нас остават

верният поглед, нежното рамо,

които ще ни окриляват,

ако сме наблизо само.

Да не забравяме и да не се заричаме

във всеки критичeн момент.

Важно е да си прощаваме

 и да се обичаме.

С усмивка да се срещаме,

да си говорим със очи,

без думи да разказваме,

когато ни горчи.

Да бъдем свежи, истински

и това да ни личи.

С ръцете си да топлим

нечия ръка

и до сетната година

да сме влюбени така!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люска Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...