Feb 23, 2008, 3:32 PM

Прозрение

  Poetry
862 0 2
 

В борбата си за власт, пари и кариера,

да не забравяме съвсем,

че всяко утре става вчера

и всеки бъдещ - скоро е минал проблем.

Да не забравяме, че покрай нас остават

верният поглед, нежното рамо,

които ще ни окриляват,

ако сме наблизо само.

Да не забравяме и да не се заричаме

във всеки критичeн момент.

Важно е да си прощаваме

 и да се обичаме.

С усмивка да се срещаме,

да си говорим със очи,

без думи да разказваме,

когато ни горчи.

Да бъдем свежи, истински

и това да ни личи.

С ръцете си да топлим

нечия ръка

и до сетната година

да сме влюбени така!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люска Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...