Прозрение / басня /
Басня от Генка Богданова
На село, впрегнато в долап със стар чекрък,
видях магарето да се върти във кръг.
Мухи го хапят, жарко слънце го гори,
то, ноздрите издуло, върти ли, върти...
Гледах в почуда, до смърт бе уморено.
„Тази твар е луда! – мислех възмутено-–
Ни с думи го подканят, ни камшик играе,
а самó си тича и не си играе?!"
Но зърнах – пред носа му люшка се бодил.
"Той е взел ума му, гладът го е влудил."
Мечтаейки да стигне тази вкусна стръв,
гони без да дреме бодила, вързан с връв.
Тъй е и с Човека. Върти го в своя кръг
съдбата му нелека – житейския чекрък.
В света на Капитала, бедняка – проста твар,
богатите залъгват с трик изпитан, стар.
Подмамват го с надежди и с призрачни мечти,
с миражи го подвеждат, а той – върти, върти…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
