ПРОЗРЕНИЕТО

6 мая 2007 г., 11:02

Поэзия

672 0 0

Безкрайна тишина,
часовникът тиктака,
времето препуска - то не чака,
живота си изпускаш
невзрачно в тишина.
Събуждаш се с вик,
от майчина утроба
с вик поемаш ти
живота свой.
Препускаш през живота -
изживяваш го
в блянове и страх. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ПРОЗРЕНИЕТО

Искате да прочетете повече?

Предложения