May 6, 2007, 11:02 AM

ПРОЗРЕНИЕТО

  Poetry
850 0 0
 

Безкрайна тишина,

часовникът тиктака,

времето препуска - то не чака,

живота си изпускаш

невзрачно в тишина.



Събуждаш се с вик,

от майчина утроба

с вик поемаш ти

живота свой.

Препускаш през живота -

изживяваш го

в блянове и страх. 



Още от самото раждане

се бориш ти със своя страх,

опитваш се да надделееш

над живота

и да проумееш този свят.



И най-накрая пак разбираш,

че  няма смисъл

тук от този ад.

Защо се бориш ти?

Защо живееш?

Когато всичко тук е този страх!



Опитваш ти да разбереш,

какво за тебе е света?

Дали си някой?

Или поредна марионетка

от купа?



Поглеждаш отстрани живота

и не можеш ти да разбереш .

Какво е туй?

Съдба !

Дали ще се дадеш?



Събуждаш се с вик

от майчина утроба.

С вик поемаш ти живота свой.

И знаеш всичко ще дадеш,

но няма просто да се предадеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...