6.05.2007 г., 11:02 ч.

ПРОЗРЕНИЕТО 

  Поезия
671 0 0
Безкрайна тишина,
часовникът тиктака,
времето препуска - то не чака,
живота си изпускаш
невзрачно в тишина.
Събуждаш се с вик,
от майчина утроба
с вик поемаш ти
живота свой.
Препускаш през живота -
изживяваш го
в блянове и страх. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александрина Василева Всички права запазени

Предложения
: ??:??