14 авг. 2022 г., 13:29

Пряк сърдечен масаж

1K 9 10

 

Мое мило сърце, уморено от толкова тичане,
не угасвай зад хълма, където денят се топи.
Има още какво да мечтаем, прегърнем, обичаме...
Не потъвай във тези измамно красиви тъги!

 

Има още пътеки, които не сме си проправили.
Има още сърца, дето заедно ще вдъхновим.
Колко много Любов за раздаване имаш, забрави ли?
Кипвай кръв до замайване! Време е да полетим!

 

Не заспивай преди да сме плакали силно от щастие
и преди да танцуваме с теб под дъжда до припадък.
Хич не ми казвай "сбогом", докато наливам във чашите,
и недей ме лъжи, че не пиеш - добре те познавам.

 

Още много истории има със теб да напишем
във онази красива прошарена книга Живот.
Пий си хапчето Вяра и спирай командното дишане!
Мое мило сърце, време е да препуснеш в галоп!

 

Павлина Соколова 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
  • Много силно и вълнуващо! Благодаря за удоволствието!
    Честит празник Успение Богородично!
    Бог да ни благослови, вдъхновява и пази от злото!
  • Такова удоволствие пък за моето сърце беше да почувствам и перфектния ритъм и забележителното съдържание на стиха ти, Павлина!
  • Много е хубаво и изпълнено с мъдрост! Хареса ми!
  • Дай му жега на кончето, Авис! Стихотворението ти е много хубаво!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...