Псалм
на сина ми Богдан
Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни.
Некролозите още ме пазят
от амнезия с вкус на ошав,
но се спуска на мътни талази
дестилиран до вълчото гняв.
Неподстриган по модни калъпи
и под ноктите с черни петна –
нека друг любовта си да кърпи,
аз обичам небесна жена.
Аз си имам дете звездочело,
сред пастирите земни – пастир:
нито поглед пред злото е свело,
нито има баща за кумир.
В кълбовидните чаши за вино,
всяка мълния сам си спести.
Опази се от славата, сине,
греховете ти Бог ще прости!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
