Псалм
на сина ми Богдан
Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни.
Некролозите още ме пазят
от амнезия с вкус на ошав,
но се спуска на мътни талази
дестилиран до вълчото гняв.
Неподстриган по модни калъпи
и под ноктите с черни петна –
нека друг любовта си да кърпи,
аз обичам небесна жена.
Аз си имам дете звездочело,
сред пастирите земни – пастир:
нито поглед пред злото е свело,
нито има баща за кумир.
В кълбовидните чаши за вино,
всяка мълния сам си спести.
Опази се от славата, сине,
греховете ти Бог ще прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
