7 авг. 2010 г., 21:49

Псевдоавангардно

623 0 4

ПСЕВДОАВАНГАРДНО

 

 

Този стих

ще го изстисквам,

докато цръкне

и последната си капка

лиризъм.

 

Просто защото внезапно

ми се прииска

да си хапна

човешки капризи.

 

Канибалска история

със сигурност ще ви се стори

това не съвсем логично занятие.

А, всъщност, това е моето

среднощно

не съвсем безобидно

разпятие

между истината

и лъжата.

 

А бе, исках да ви кажа нещо,

нещо и за мене важно,

важно и за вас дори,

но ме оставиха на плажа

не с една,

със две,

а с повече луни.

 

Виж, до утре може

и да съм си цял,

да съм дочакал на морето първите

отворени очи

усмихнати до кърваво...

 

Н, вие,

напразно ще позяпате

във изпитата ми вече чаша

и ще очаквате

да ви разкажа

какво съм правил

с толкова луни на плажа.

 

Но

и морето даже

тарикатски

ще си замълчи.

Хи-хи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...