7 авг. 2010 г., 21:49

Псевдоавангардно

627 0 4

ПСЕВДОАВАНГАРДНО

 

 

Този стих

ще го изстисквам,

докато цръкне

и последната си капка

лиризъм.

 

Просто защото внезапно

ми се прииска

да си хапна

човешки капризи.

 

Канибалска история

със сигурност ще ви се стори

това не съвсем логично занятие.

А, всъщност, това е моето

среднощно

не съвсем безобидно

разпятие

между истината

и лъжата.

 

А бе, исках да ви кажа нещо,

нещо и за мене важно,

важно и за вас дори,

но ме оставиха на плажа

не с една,

със две,

а с повече луни.

 

Виж, до утре може

и да съм си цял,

да съм дочакал на морето първите

отворени очи

усмихнати до кърваво...

 

Н, вие,

напразно ще позяпате

във изпитата ми вече чаша

и ще очаквате

да ви разкажа

какво съм правил

с толкова луни на плажа.

 

Но

и морето даже

тарикатски

ще си замълчи.

Хи-хи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...