Псевдоавангардно
ПСЕВДОАВАНГАРДНО
Този стих
ще го изстисквам,
докато цръкне
и последната си капка
лиризъм.
Просто защото внезапно
ми се прииска
да си хапна
човешки капризи.
Канибалска история
със сигурност ще ви се стори
това не съвсем логично занятие.
А, всъщност, това е моето
среднощно
не съвсем безобидно
разпятие
между истината
и лъжата.
А бе, исках да ви кажа нещо,
нещо и за мене важно,
важно и за вас дори,
но ме оставиха на плажа
не с една,
със две,
а с повече луни.
Виж, до утре може
и да съм си цял,
да съм дочакал на морето първите
отворени очи
усмихнати до кърваво...
Н, вие,
напразно ще позяпате
във изпитата ми вече чаша
и ще очаквате
да ви разкажа
какво съм правил
с толкова луни на плажа.
Но
и морето даже
тарикатски
ще си замълчи.
Хи-хи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
