7 ago 2010, 21:49

Псевдоавангардно

625 0 4

ПСЕВДОАВАНГАРДНО

 

 

Този стих

ще го изстисквам,

докато цръкне

и последната си капка

лиризъм.

 

Просто защото внезапно

ми се прииска

да си хапна

човешки капризи.

 

Канибалска история

със сигурност ще ви се стори

това не съвсем логично занятие.

А, всъщност, това е моето

среднощно

не съвсем безобидно

разпятие

между истината

и лъжата.

 

А бе, исках да ви кажа нещо,

нещо и за мене важно,

важно и за вас дори,

но ме оставиха на плажа

не с една,

със две,

а с повече луни.

 

Виж, до утре може

и да съм си цял,

да съм дочакал на морето първите

отворени очи

усмихнати до кърваво...

 

Н, вие,

напразно ще позяпате

във изпитата ми вече чаша

и ще очаквате

да ви разкажа

какво съм правил

с толкова луни на плажа.

 

Но

и морето даже

тарикатски

ще си замълчи.

Хи-хи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....