Аз винаги била съм птица,

без страх политах, отдавах се, горях…

Понякога достигах до звездите,

друг път ранена падах и скърбях.

Но винаги била съм птица

и с теб понесох се към небосклона,

без товар предишен, дръзка,

с душа разголена, освободена.

На копнежа да отвърнеш чаках

с надежда крехка на ръба,

но ден след ден за теб пропадах

в бездънна бездна от тъга.

Ала днес вече уморена

пак разтварям своите крила,

към лазурен трепет устремена,

каквато съм винаги била.

Птица волна, възродена

сега пред погледа ти аз блестя

и внезапно в мрака ти прогледна

и копнееш към теб да полетя.

А аз наивно се захласвам

по възкръсналия недочакан блян,

но дали ще полетя, се питам,

там дето споменът ранява сам.