9 мая 2019 г., 06:47

Птицата в моите стихове

337 0 0

ПТИЦАТА В МОИТЕ СТИХОВЕ

 

Като мълния през стиха си изтичам,
за да запаля пожар в заспали сърца.
Скицирам картини, които обичам.
В тях светло посявам мечта, след мечта.

 

Всеки щрих е от несбъднато минало,
но тук добива изящни, красиви криле.
Каца на кръста в душата ми, застинала
птица в поза - зовящо за полет сърце.

 

Отлита, за да донесе в крилете си
бисери от морските сини простори,
добрина да скъта дълбоко в сърцето си
за търсещите обич измъчени хора.

 

От цветята аромата сладък ми носи,
от пчелите - росни капчици светъл мед,
от водопадите - хилади искри въпроси,
от върховете - величие и нов мироглед.

 

Нежно каца на рамото на Темида свята.
Прошепва и слова, само тя да ги чуе:
„Отсъди най-после на грешните съдбата
и прати Юстиция с меч да ги изтрие!“

 

На вретеното криле обвива и мълви:
„Спри за малко, изпреденото да взема!
На кого ще го дам, ти ще решиш!“
А ще стигне ли Любов за цяла вселена?

 

08 05 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...