Като мълния през стиха си изтичам,
за да запаля пожар в заспали сърца.
Скицирам картини, които обичам.
В тях светло посявам мечта, след мечта.
Всеки щрих е от несбъднато минало,
но тук добива изящни, красиви криле.
Каца на кръста в душата ми, застинала
птица в поза - зовящо за полет сърце.
Отлита, за да донесе в крилете си
бисери от морските сини простори,
добрина да скъта дълбоко в сърцето си
за търсещите обич измъчени хора. ...