И ТАЗИ СУТРИН ПТИЦИ МЕ СЪБУДИХА!
Врачанският Балкан си чуруликаше!
Концертът бе вълшебен, но се чудя -
едва заспала бях, защо ме викаха?
Те - мъката ли искат да прогонят?
Не знаят ли, че никак не е лесно?!
Те слязоха в града, по всички клони са,
отвсякъде до мен долита песен...
Не, няма начин днес да се усмихна,
частица от душата се откърши.
Но ето, че отново пиша стихове!
А болката - все някога ще свърши. ...