silviq_boqnova (Силвия)
10 13
21 июн. 2008 г., 12:33

Птиците умират сами 

  Поэзия » Другая
1038 0 5
От младостта си радости не взех.
Превърнах се в сянка.
По пътищата хиляди поех,
без слънце да дочакам.

Сърцето си в затвор зазидах.
Живее между четири стени.
Не може ничие сърце така да диша.
Любов така не може да го сполети.

А искаше ми се да бъда птица.
Свободна като другите.
И всяка зима лято да копнея,
а всяка пролет да се връщам у дома.

Но и птиците сами умират.
Така сама дойдох и аз.
Така сама ще си отида.
Без никой да запомни моя глас.

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вярвай ми, със стихове като този, ще са много хората, които ще те запомнят!!!
    Лети непрестанно сред слънчево небе към поезията си и рисувай непрестанно своя свят!!!
    Прекрасен стих!!!
  • Прекрасно е!
  • Не е вярно. Все някой ще те обикне, повярвай!
  • Поздравления за прекрасния стих!!!
  • Тъжна си!
    Но можеш да полетиш!
    Полет на духа!
    Силен стих!
Предложения
: ??:??