Птиците умират сами
От младостта си радости не взех.
Превърнах се в сянка.
По пътищата хиляди поех,
без слънце да дочакам.
Сърцето си в затвор зазидах.
Живее между четири стени.
Не може ничие сърце така да диша.
Любов така не може да го сполети.
А искаше ми се да бъда птица.
Свободна като другите.
И всяка зима лято да копнея,
а всяка пролет да се връщам у дома.
Но и птиците сами умират.
Така сама дойдох и аз.
Така сама ще си отида.
Без никой да запомни моя глас.
Превърнах се в сянка.
По пътищата хиляди поех,
без слънце да дочакам.
Сърцето си в затвор зазидах.
Живее между четири стени.
Не може ничие сърце така да диша.
Любов така не може да го сполети.
А искаше ми се да бъда птица.
Свободна като другите.
И всяка зима лято да копнея,
а всяка пролет да се връщам у дома.
Но и птиците сами умират.
Така сама дойдох и аз.
Така сама ще си отида.
Без никой да запомни моя глас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
