21.06.2008 г., 12:33 ч.
Птиците умират сами
От младостта си радости не взех.
Превърнах се в сянка.
По пътищата хиляди поех,
без слънце да дочакам.
Сърцето си в затвор зазидах.
Живее между четири стени.
Не може ничие сърце така да диша.
Любов така не може да го сполети.
А искаше ми се да бъда птица.
Свободна като другите.
И всяка зима лято да копнея,
а всяка пролет да се връщам у дома.
Но и птиците сами умират.
Така сама дойдох и аз.
Така сама ще си отида.
Без никой да запомни моя глас.
Превърнах се в сянка.
По пътищата хиляди поех,
без слънце да дочакам.
Сърцето си в затвор зазидах.
Живее между четири стени.
Не може ничие сърце така да диша.
Любов така не може да го сполети.
А искаше ми се да бъда птица.
Свободна като другите.
И всяка зима лято да копнея,
а всяка пролет да се връщам у дома.
Но и птиците сами умират.
Така сама дойдох и аз.
Така сама ще си отида.
Без никой да запомни моя глас.
© Силвия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно е!
-
Не е вярно. Все някой ще те обикне, повярвай!
-
Поздравления за прекрасния стих!!!
-
Тъжна си!
Но можеш да полетиш!
Полет на духа!
Силен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Лети непрестанно сред слънчево небе към поезията си и рисувай непрестанно своя свят!!!
Прекрасен стих!!!