Пусни ме да си ида!
Пусни ме да си ида!
Пусни ме да си ида!
Аз пак ще се върна,
по-различна ще съм от преди.
Ще ме искаш, но няма да ме имаш!
Като преди ще ме обичаш
и различно тогава ще бъде,
че аз няма внимание да ти обърна,
а твоите очи ти от мене няма да свалиш.
Ще ме гледаш,
ще ме търсиш навсякъде,
но ще ме имаш само в сънищата си.
Вечер ще гледаш мойте очи
вместо звездите.
Ще свети моята усмивка, в образа
на луната.
Ще търсиш света без мен,
но няма да го разбереш.
Защото аз пак ще съм там,
но няма да ме намериш.
Ще ме търсиш,
ще ме искаш,
но ще чакаш любовта да ни събере.
Но няма да стане така, защото
сега ти ще страдаш,
а аз ще се радвам на любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулияна Николова Все права защищены
