26 нояб. 2023 г., 14:18

Пустата Любов

1.1K 0 0

Здравей приятелко. Позна ли ме?

Отдавна беше първата ни среща. 

Знам не искаш да ме виждаш, 

но ето ме сега съм пак насреща ти. 

 

Недей така, недей ме подминава

поне ме чуй що искам да ти кажа. 

Знам, че много нараних те 

лицето друго искам днес да ти покажа. 

 

Защо разплака се? Недей! 

Знам виновна съм признавам си, 

знам не мина хич добре, 

но днес съм друга обещавам ти. 

 

Недей ми вика, нараняваш ме 

и спри да плачеш, че боли ме. 

В очите днес щом гледам те 

разбирам много променила си се. 

 

Ще седна тук и ще почакам, 

та нали вината си е моя. 

Още помня двете ти очи 

които ме изпратиха във зноя. 

 

Когато си готова дай ми шанс, 

пусни ме във живота ти да вляза 

и аз пустата Любов,

че друга съм ще ти покажа. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...