Здравей приятелко. Позна ли ме?

Отдавна беше първата ни среща. 

Знам не искаш да ме виждаш, 

но ето ме сега съм пак насреща ти. 

Недей така, недей ме подминава

поне ме чуй що искам да ти кажа. 

Знам, че много нараних те 

лицето друго искам днес да ти покажа. 

Защо разплака се? Недей! 

Знам виновна съм признавам си, 

знам не мина хич добре, 

но днес съм друга обещавам ти. 

Недей ми вика, нараняваш ме 

и спри да плачеш, че боли ме. 

В очите днес щом гледам те 

разбирам много променила си се. 

Ще седна тук и ще почакам, 

та нали вината си е моя. 

Още помня двете ти очи 

които ме изпратиха във зноя. 

Когато си готова дай ми шанс, 

пусни ме във живота ти да вляза 

и аз пустата Любов,

че друга съм ще ти покажа.