25 авг. 2019 г., 15:41

Пустинният дъжд...

593 0 0

 

Пустинният дъжд...

 

Във Пустинята веднъж,

ей-тъй както си вървях:

заваля внезапен дъжд –

освежѝ ме и се спрях...

 

Но усилва се сега

става буреносен той

и пресъхнала река

в миг превръща на порой...

 

И потекоха реки

в древните си коритá

с буйни, скачащи води

и неземна красота,

 

че по тия тук земѝ

във далечни времена

имало е и горѝ –

свѐжест и зеленинá...

 

Помнят сухите реки

óще своя Древен път

и подлуднали в мечти:

пак по него те текат...

 

Даже нейде водопад

може да подскача пак,

за да се смирѝ разлят

върху пясъчния бряг.

 

В пясъците дълго спят

много древни семенá –

и сега ще разцъфтят

фантастично от дъжда...*

 

... Алá Вятърът дойдѐ,

някак тайнствено повя

и в пустинното небе

облаците разпиля...

 

Но в реките си течѐ

пак небесната вода,

че Морето ги влечѐ:

с порива за свобода...

 

И цветята все така,

нереално в пустошта,

помнят в древната река

миналата красота!...

 

С бледо-виолетов цвят

и до хоризонта чак

те „създават” чуден свят:

На Пустиня с речен бряг...

 

25.08.2019.

 

*В Пустинята вали понякога през няколко

години, но когато завали –дъждът е пороен

и пресъхналите корита стават пълноводни реки.

Тогава семената стояли с години в пясъците –разцъфват

и цялата Пустиня се покрива с „килим” в синьо-виолетов

цвят.

Фантастично е: цъфнала Пустиня!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...