Някъде навътре в пустошта
Подава се зад ъгъла едва, самата тя нощта
Пропита цялата е в самота
И малко нотки на тъга
И буреносен облак изведнъж връхлита
И във мрака светлината той преплита
И сивотата изпарява се
Надежда лъч прокрадва се
За секунда той се появява
И после нощта сама оставя
Мигом изчезва светлината
И пак, и пак настъпва мрака - той никога не чака