Пустош

Някъде навътре в пустошта

Подава се зад ъгъла едва, самата тя нощта

Пропита цялата е в самота

И малко нотки на тъга

И буреносен облак изведнъж връхлита

И във мрака светлината той преплита

И сивотата изпарява се

Надежда лъч прокрадва се

За секунда той се появява

И после нощта сама оставя

Мигом изчезва светлината

И пак, и пак настъпва мрака - той никога не чака