Jun 3, 2014, 9:03 PM

Пустош 

  Poetry » Love
343 0 0

Някъде навътре в пустошта

Подава се зад ъгъла едва, самата тя нощта

Пропита цялата е в самота

И малко нотки на тъга

 

И буреносен облак изведнъж връхлита

И във мрака светлината той преплита

И сивотата изпарява се

Надежда лъч прокрадва се

 

За секунда той се появява

И после нощта сама оставя

Мигом изчезва светлината

И пак, и пак настъпва мрака - той никога не чака

© Янина Недялкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??