Пустош
Зловеща мъгла спуска се пак,
обгръщайки студената душа във мрак.
А там, в онази безчувствена пустош,
ти остава единствено да се луташ,
да тичаш, вървиш, да падаш и ставаш,
безспирно кървиш, от себе си бягаш.
Преглъщаш мечтите разбити,
преглъщаш солени сълзи,
преглъщаш болката скрита,
преглъщаш... а сърцето без глас крещи ли, крещи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анет Мирчева Все права защищены
