24 сент. 2013 г., 20:26

Пустота

961 0 2

Трептя и вибрирам, чувства и мисли отново събирам.

Мисли и чувства разбъркани разни, оказват се празни.

Притчи прочитам, през живота прелитам,

отговор търся, него го няма,

отговор искам, всичко е нямо.

Думи подреждам, как и защо

толкова трудно проглеждам... Защо?

Защо ли толкова трудно го карам,

а казват животът е радост,

даже не знам що е това,

щом любовта се оказва не знам си какво и даже шега!?

Някаква си химична реакция гадна

дето заблуда ти вкарва!!

Пак съм никой, пак сам изгубена, няма,

думи не стигат да го изкажа!!!

Лутам се бясно във тоз кръговрат,

да на живота тук и сега!

Да, отговор търся, да, отговор искам!

Едва ли на някой му стиска тук да изкаже своята мисъл.

Едва ли на мен ще подскаже, едва ли иска на мен да го каже.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да отговор търся, да, отговор искам ! Хареса ми !
  • Който търси, намира...Поздрави за стиха, хареса ми!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...