Като листо на здравец съм -
все още пазя слънчеви сокове,
а есента вече е тука,
в прегарящи цветове
на късно лято.
Между душа и небе
премина животът ми -
пясъчни дюни,
стъпки на гларуси,
следи от светулки
и аз -
помъдрялата Магдалена.
От слънчогледите
край пътя
детството ми наднича.
(Душата ми подрежда.)
А пък тя е невестулка
от бодливите пръсти на дните.
Зъби се... съска...
(с полирани зъби от болката).
Така ми се иска да я убия,
(но ножът е в нея).
А тя ми дава кукерска маска
и чанове (да ми пеят),
и пясъчен часовник,
който обръщам...
надолу...
нагоре...
Отброявам.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
ПОЗДРАВИ!