29.01.2009 г., 0:53

Пясъчен часовник

1K 0 17

 

Като листо на здравец съм -

все още пазя слънчеви сокове,

а есента вече е тука,

в прегарящи цветове

на късно лято.

Между душа и небе

премина животът ми -

пясъчни дюни,

стъпки на гларуси,

следи от светулки

и аз -

помъдрялата Магдалена.

От слънчогледите

край пътя

детството ми наднича.

(Душата ми подрежда.)

А пък тя е невестулка

от бодливите пръсти на дните.

Зъби се... съска...

(с полирани зъби от болката).

Така ми се иска да я убия,

(но ножът е в нея).

А тя ми дава кукерска маска

и чанове (да ми пеят),

и пясъчен часовник,

който обръщам...

надолу...

            нагоре...

 

Отброявам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинални метафори, докосващ стих!
    ПОЗДРАВИ!
  • И аз си харесах нещо, но виждам, че Деян Димитров е на същото мнение! Затова няма да те цитирам, а само ще те поздравя за написаното.
  • Хареса ми!
    "От слънчогледите
    край пътя
    детството ми наднича.
    (Душата ми подрежда.)"
    Поздрав!

  • С риск да ядосам авторката предлагам да се пренесем на темата за ПЯСЪЧНИЯ ЧАСОВНИК, неговата същност и значение...така ще подчертаем актуалността на настоящата творба.

    Стъклото е със форма на жена
    пристегнала умишлено корсета си,
    издула кринолинена дъга,
    с която да прикрие страховете си.

    С въздишки пълни са гърдите -
    от мъка, трепет, малко самота…
    С такава форма са жените,
    които знаят приказки за любовта.

    Той - пясъкът - тече като водата.
    Заслушайте се в тихото шептене.
    Той - пясъкът - разказва за жената
    и как за любовта си трябва Време.

    http://www.sharanite.com/archives/%D0%BF%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA/

    Моля за извинение! Сърдечни привети!
  • Мъдро стихотворение! Според някои поетеси:Едното коремче на пясъчния часовник е бременно с отминалото време, а другото с времето, което предстои...http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=13&WorkID=8272&Level=2
    При Видрица са пълни с оптимизъм! Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...