29.01.2009 г., 0:53 ч.

Пясъчен часовник 

  Поезия
856 0 17

 

Като листо на здравец съм -

все още пазя слънчеви сокове,

а есента вече е тука,

в прегарящи цветове

на късно лято.

Между душа и небе

премина животът ми -

пясъчни дюни,

стъпки на гларуси,

следи от светулки

и аз -

помъдрялата Магдалена.

От слънчогледите

край пътя

детството ми наднича.

(Душата ми подрежда.)

А пък тя е невестулка

от бодливите пръсти на дните.

Зъби се... съска...

(с полирани зъби от болката).

Така ми се иска да я убия,

(но ножът е в нея).

А тя ми дава кукерска маска

и чанове (да ми пеят),

и пясъчен часовник,

който обръщам...

надолу...

            нагоре...

 

Отброявам.

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оригинални метафори, докосващ стих!
    ПОЗДРАВИ!
  • И аз си харесах нещо, но виждам, че Деян Димитров е на същото мнение! Затова няма да те цитирам, а само ще те поздравя за написаното.
  • Хареса ми!
    "От слънчогледите
    край пътя
    детството ми наднича.
    (Душата ми подрежда.)"
    Поздрав!

  • С риск да ядосам авторката предлагам да се пренесем на темата за ПЯСЪЧНИЯ ЧАСОВНИК, неговата същност и значение...така ще подчертаем актуалността на настоящата творба.

    Стъклото е със форма на жена
    пристегнала умишлено корсета си,
    издула кринолинена дъга,
    с която да прикрие страховете си.

    С въздишки пълни са гърдите -
    от мъка, трепет, малко самота…
    С такава форма са жените,
    които знаят приказки за любовта.

    Той - пясъкът - тече като водата.
    Заслушайте се в тихото шептене.
    Той - пясъкът - разказва за жената
    и как за любовта си трябва Време.

    http://www.sharanite.com/archives/%D0%BF%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA/

    Моля за извинение! Сърдечни привети!
  • Мъдро стихотворение! Според някои поетеси:Едното коремче на пясъчния часовник е бременно с отминалото време, а другото с времето, което предстои...http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=13&WorkID=8272&Level=2
    При Видрица са пълни с оптимизъм! Сърдечни поздрави!
  • Хубаво, много хубаво...
    Поздрав!
  • Много, Видрице!
  • "Между душа и небе

    премина животът ми -

    пясъчни дюни,

    стъпки на гларуси,

    следи от светулки

    и аз -

    помъдрялата Магдалена."
    Така ми се иска да можех да пиша такава поезия!
    Поздравления!
  • Страхотно написано!

  • Хубаво е, Видрица!
    Пясъчният часовник има още много да отброява!
  • Харесах!
  • Поздравления и от мен за стиха! Докосна ме
  • "Между душа и небе
    премина животът ми -
    пясъчни дюни,"
    !!!
    Търся пясъчните стъпки...!
    Ведрина*

  • Хареса ми стихотворението!
    Поздрав!
  • Намери си нещо по-интересно за вършене от обръщане на пясъчен часовник. двайсет и първи век сме.

    П.П. Прочетох заради заглавието. И аз имам стих с такова.
  • Душата ти дава пясъчен часовник...
    Токова е силно това!
    Поздрав, Видрица!
  • "От слънчогледите
    край пътя
    детството ми наднича"

    Това най си харесах.
    Поздравления за стиха.
Предложения
: ??:??