Пясъчен часовник
Песъчинките изтичат като ден.
Диплят се прашинките отронени.
Под стъкления купол в плен
отглеждам си купчинка спомени.
Провират се през „иглени уши“
към "долната земя" поели.
До дъното достигнали, уви,
за бъдеще не спират да лелеят.
За утрешния ден ще трябва да се чака,
а нямам време за това…
Миналото отдавна съм изплакала…
Искам днес!
Веднага!
И сега!
С изящна форма на жена,
в извивките часовникът си крие времето.
Обръщам го! Минута – две
и… воала!
Започва пак броенето!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
