Песъчинките изтичат като ден.
Диплят се прашинките отронени.
Под стъкления купол в плен
отглеждам си купчинка спомени.
Провират се през „иглени уши“
към "долната земя" поели.
До дъното достигнали, уви,
за бъдеще не спират да лелеят.
За утрешния ден ще трябва да се чака,
а нямам време за това…
Миналото отдавна съм изплакала…
Искам днес! ...