Пясъчна измислица
Пясъчна измислица
Далечна съм.
През пръстите ти
пясъчно изтичам.
Не можеш сън
в ръце да уловиш.
Пустинни улици
сама пресичам.
Посоката, оазисна,
мълчи.
А слънцето примигва
светофарно.
Завързва стъпките
с отблясъци червени.
Къде съм всъщност?
Вятърът коварно
заплита възлите.
Часовникът
е спрял без време.
Сънуваш ме
пустинно-невъзможна.
Разхождам се
във мъжките ти мисли.
Разливам жаждата.
Отронват се миражи...
Но не съм до теб.
В съня си ме измисли.
03.05.2008 г.
клип, Пясъчна измислица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Шутева Все права защищены
