21 февр. 2025 г., 20:35

Пясъчно 

  Поэзия » Другая
27 0 0
В пустинята,
където правим своите избори,
стоя обезводнена,
с глава над пясъка,
завиждам на чайките.
Скърца сърцето ми между зъбите,
смесено с пясък и забравени спомени.
От себе си ям и себе си поглъщам,
а после се връщам.
Нямам компас,
само изгубено време.
От оазиса избягала, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Все права защищены

Предложения
: ??:??