Пясъчно

В пустинята, 
където правим своите избори, 
стоя обезводнена,
с глава над пясъка, 
завиждам на чайките.
Скърца сърцето ми между зъбите, 
смесено с пясък и забравени спомени. 
От себе си ям и себе си поглъщам,
а после се връщам. 
Нямам компас, 
само изгубено време. 
От оазиса избягала, 
тича към мене водата,
задвижвам се бавно, 
като архаична мелница, 
стривам зърно и смесвам за хляба. 
Време е да отворя хлебопекарна.