Луната грее в тез самотни нощи,
в които те обичам и те чакам още.
Луната осветява моята постеля,
в която се въртя и път не мога да намеря!
Вечерница студено отгоре гордо гледа,
и тъгата ми огромна тихо тя измерва.
Пълнолуние отново и аз не мога да заспя,
в спомени се лутам и тихичко мълча!
© Дарк Стефанова Все права защищены